Монтана
Град Монтана е разположен в долинното разширение на р. Огоста между ридовете Пъстрина и Вернишко бърдо, на 160 м надм. в. Отстои на 114 км от София, на 49 км от Лом и 40 км от Враца. Наследник е на старото римско крепостно селище Кастра ад Монтанен зиум /крепост в планината/. Намерените оръдия на труда, украшения, монети и др. сочат дългия живот на селището, което първоначално е израснало по рида Калебаир по левия бряг на р. Огоста. Оттук изтичал буен карстов извор /сега каптиран/, който е важен градо формиращ фактор. Голяма роля за развитието на крепостното селище изиграли и пресичащите се тук пътища. От намерените находки узнаваме, че тук имало селище през XII и XIII в. През феодалната епоха тук имало малко попътно селище, което се издига след пос трояването на шосето София-Лом и развитието на Ломското пристанище като врата на столицата към Средна и Западна Европа. През 1878 г. селището е имало 878 ж. Наричало се е Голяма кутловица /името Кутловица е известно от документ от 1575 г./. Река Огоста го отделяла от с. Малка Кутловица. След Освобождението е околийски център.
От 1892 г. е обявен за град с името Фердинанд. Тогава е занаятчийски център и голям пазар на добитък. Тук идвали търговци за добитък дори от Турция, Румъния, Сърбия. Известен бил годишният панаир. Откриват се малки фабрики и работилници за брашно, гумени обувки, растителни масла, тухли, кожени и дървопреработвателни предприятия. За бързия рас теж на града допринася прокарването на жп клон от Бойчиновци през Фердинанд за Бер ковица през 1916 г. и заселването в града след Първата световна война на бежанци от Царибродско и Босилеградско. В много отношения селището прилича повече на голямо село,отколкото на град.
През 1945 г. град Фердинанд е преименуван на Михайловград - на името на ръково дителя на въстанието на комунистите през 1923 г. Христо Михайлов. През 1959 г. градът е избран за център на окръг и към него се присъединяват с. Мала Кутловица и с. Кошарник. През 1946 г. наброява 8048 ж., на 1956 г. - 15 122, в 1970 г. -35 479,1985 г.- 51 595 и 1992 г. - 52 493 ж. Нарастването на г рада е във връзка с промяната на структурата му от аграр но-занаятчийска в промишлено-транспортно, административна и културно-просветна. Промишлеността се увеличи многократно. От машиностроенето най-важен е заводът "Елект роакустика". До 1978 г. той произвеждаше магнетофони, но след това се насочи към производството на усилватели. Завод "Аналитик" произвежда стабилизирани токоизправите ли и регулатори, електроуреди. Завод "Прециз" се специализира в производството на нес тандартни инструментални технологични екипировки, като щанци за студено и горещо изсичане на детайли от листов материал, пресоване на детайли, леене на пресови детайли, приспособление за механична обработка на детайли и др. 